Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

23 октомври 2013 г. 00:05 ч.

Светослав Александров. След свръхуспешна демонстрационна мисия, космическият кораб "Сигнус" напусна "Международната космическа станция" във вторник. "Сигнус" се разкачи от станцията, подпомаган от роботизираната й ръка, а управляващите я астронавти бяха Лука Пармитано и Карен Найбърг.

Пармитано и още един астронавт, Майк Хопкинс, затвориха шлюзовете между станцията и кораба и разхерметизираха "Сигнус" в понеделник. Вчера, във вторник, той се разкачи, а по-късно през днешния ден корабът ще запали двигателите си за последен път и ще навлезе в атмосферата за контролирано унищожаване над Тихия океан.

20 октомври 2013 г. 12:47 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини", която днес работи в околностите на Сатурн, прелетя над пръстеновидната планета на 10-ти октомври и направи снимки. По-късно хърватският експерт по обработка на космически изображения Гордан Угаркович взе снимките и ги съши в мащабно мозаечно изображение. И ето ви Сатурн в целия му блясък. Не забравяйте да разгледате пълната версия на снимката на уебсайта на НАСА (връзка - тук). А по-надолу на страниците на нашия уебсайт следват обяснения относно това, което се вижда на снимката.

Изображението е с разделителна способност 4000 на 3200 пиксела. Сатурн е гигантска планета и размерът на този истински Властелин на пръстените възлиза на 120 536 километра (екваториален диаметър).

17 октомври 2013 г. 10:40 ч.

Светослав Александров. Руската космическа програма се изправя пред нова, но очаквана серия от отлагания на безпилотните мисии за изучаване на Луната, съобщава уебсайтът Russian Space Web.

Според новия план-график първата мисия ще излети през 2016 година - спускаем апарат "Луна-Глоб", който ще трябва да кацне в областта на един от полюсите. През 2018 година трябва да лети и орбиталната сонда "Луна-Глоб". Дългоочакваната мисия "Луна-Ресурс" пък ще се реализира най-рано през 2019 година.

Както съобщават от НПО "Лавочкин" (справка - Новости космонавтики) Индия се отказва от партньорството си с Русия по отношение на изучаване на Луната. Това също беше напълно очаквано. Първоначално се считаше, че Русия и Индия ще трябва съвместно да изстрелят "Луна-Ресурс" още през 2012-2013 година, като на Луната трябваше да кацне спускаем апарат, който да достави индийски луноход. По всяка вероятност отлаганията от руска страна не се нравят на Индия, като индийските специалисти очевидно са се надявали да спечелят в необявената официално Азиатска лунна надпревара и да имат луноход на Луната преди китайците. Но китайската мисия е много по-напред и се очаква да излети в края на тази година, докато руските отлагания направиха индийско-руското кацане невъзможно. Затова Индия се отказва от лунното кацане. Днес страната се надява да бъде първата азиатска страна, изпратила орбитална сонда към Марс. Индийската марсианска мисия ще лети в края на този месец.

18 октомври 2013 г. 14:15 ч.

Светослав Александров. Какво прави астронавтът на снимката? На пръв поглед - изглежда да се разхожда на повърхността на Луната. Всъщност, Жан Франсоа Клервоа и Ерве Стевенен се разходиха на дъното на Средиземно море като част от симулационна мисия, целяща да повтори историческата лунна разходка на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през 1969 година, когато летя "Аполо 11".

Подводните тренировки са ефективен начин астронавтите да бъдат подготвени за истинските мисии в далечния космос. Отдавна се знае, че в НАСА има гигантски басейн с вода, в който се намират макети на модулите на "Международната космическа станция". Именно там астронавти могат да изпитат усещания, близки до безтегловност, и да се подготвят за тяхната истинска работа по време на излази в открития космос. Между другото, една от най-запомнящите се фрази от известния филм "Армагедон" е когато подготвят сондьорите в такива условия: "Ние какво - ще плуваме ли на този астероид?"

15 октомври 2013 г. 11:30 ч.

Светослав Александров. На днешния ден Китай отбелязва 10 години от полета на първия си астронавт - Ян Ливей. Космическият кораб "Шенчжоу 5" излетя на 15 октомври 2003 година и  обиколи Земята 14 пъти, преди да се завърне благополучно. Тогава обаче светът научи за успешния полет на Ливей едва след като всичко приключи. Китайските власти толкова били загрижени затова дали полетът ще бъде успешен, че нито излитането, нито кацането бяха излъчени на живо по телевизията. Днес имаме едва няколко броени снимки от полета.

Китай често е определян като закъснелия играч в пилотираната космонавтика. Отнело е повече от 40 години след полетите на Юрий Гагарин (СССР) и Алан Шепард (САЩ) преди трета страна да придобие възможност за самостоятелно изпращане на хора в космоса. Въпреки че Китай до голяма степен е догонващата страна, дори и преди 10 години мнозина космически ентусиасти от САЩ се страхуваха, че в един момент страната дотолкова ще дръпне напред, че нейните пилотирани кораби ще почнат да усвояват Луната още преди Запада да е успял да реагира на това.